Сърцето си как исках да изтръгна...
От болката бе тежко наранено,
но сила то намери, не помръкна,
остана да тупти непобедено.
Душата си, аз мислех, ще изгубя
сред пусти дни и нощи в самота,
и казвах си " не ще се вече влюбя ",
а вярваше по чудо някак тя.
Разпадаха се сякаш ум и тяло,
и в този мой съдбовен, тъжен хаос
дойде, Чаровнице, и мене в цяло
превърна ти със красота и с радост. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse