7 nov 2013, 23:38

На тебе, дядо 

  Poesía
655 0 3
Из въздуха разнася се мелодия
и чашите тъй весело звънят;
с вино нека да полеем повода –
седемдесет години си на тоя свят.

Какви ли не тъги са те спохождали,
какви ли не борби и участ зла;
след себе си те винаги довеждали
надеждата – да бъде светлина.

Смрачавали се дните – черен мрак,
облаци затулвали са слънцето –
ала лъчите път пробивали си пак
и навън отново… пак се съмвало…

Пак ще съмне. Виното подай
и да вдигнем тост с блестящи чаши –
за тебе, дядо, за борбата до безкрай
и за светла бъднина в съдбите наши.

/// честит 70-ти юбилей, дядо.

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!!!
  • Какви ли не тъги са те спохождали,
    какви ли не борби и участ зла;
    след себе си те винаги довеждали
    надеждата – да бъде светлина.
    колко хубаво поздравления !
  • Колко е сладка думата "дядо". Толкова обич, толкова умиление, толкова спомени! Благодаря ти за чистосърдечния и нежен стих!Накара ме да си спомня за един човек, който често забравям и пренебрегвам, а толкова много обичам! И чак се засрамих от себе си...
Propuestas
: ??:??