Какво е да се чувстваш цял, без ръбче в сферата на времето? Какво е да загубиш половинката и да приемаш болката в безвремието. Обръщаш се назад, напред, навсякъде и търсиш пристан срещу нея. Очите ти приемат самотата и гордо заповядат на душата: не се обръщай, диря не загубвай. Ей, оня хълм да минеш само и може би ще срещнеш свойто рамо… Едва ли. Цялостта на сферата е уникална, разпадне ли се, значи е фатално, не вземай фалша за реално. Не бива да си ръб във чуждо цяло. Саморуши се! Самоизгради се!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.