На Тракия във низината китна
в която влюбено се гледат Хемус и Родопа
облечена в зелената си риза
какво мълви ми лятната река?

Със думите на вятърът горещ
разклащащ върховете на тръстиките
в които диви патици гнездят
дали ще ми прошепне пак "обичам те"?

И орхидеите по бреговете и цъфтящи
със пъстротата си напълнили очите ми
събрали първоюлската роса
във венчелистчетата си, ме канят да я вкуся...

Ела!
Под светлопадите  на слънчевите ласки
ще се изкъпем за да се пречистим!

За да събудим Младостта така копняна,
живота сив да се напълни с пъстри краски
обичай ме сега и тук. Наистина!