На тръгване...

... и да повелява

Съдбата с огнен знак –

не ме изпепелявай!...

Обичах те все пак!...

Иди́ си добротата,

с която те дарих –

нашепвайки самата ти  

за теб написан стих!...

И не отмъквай вярата,

че може някой ден,

прегърнали се с Вятъра

да тръгнем във тандем

да търсим нови истини

за старите мечти –

безумни, но единствени

останали почти...

... Една Мечта позната

дочувам стене там,

където във душата си

ѝ бях издигнал храм,

но нямам вече силата

за да я утеша́

и ще си стене милата -

там в моята душа...

Ти тръгваш днес уверена,

ами ако грешиш (?)

и в болка непремерена

сама не издържиш!...

Днес няма да те спирам:

щом можеш забрави́...

Аз вече съм брониран:

решиш ли – си върви!...

02.04.2021.