31 may 2009, 18:07

На тръгване 

  Poesía
960 0 9

Съблякох всички съвестни моменти

от куклите в часовника опрашен.

Стрелките ги разсичат на сегменти,

а аз вървя на сън и храча

 

красива застояла кръв.

Мърся се с всички черни нощи,

чиито вкус усетих във дима

на угасени ароматни свещи.

 

Не мога да танцувам по-добре

в това предвзривно и крещящо време.

Оставих всички съвести в море,

защото са ми тежки и са бременни.

 

А куклите – безлични и безочливи

след тази смърт ще се събират дълго.

Удавих ги – разяждащите съвести.

И аз съм тук, но трябва да си тръгна.

© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??