Най-видни гости се тълпят...

Поднасят дарове, цветя...

Стоя смутена. Нямам нищо.

Какво ли да ти подаря?!!

И все пак... плахо ще пристъпя

до тебе да те поздравя

и тайно мъничка светулка

ще сложа в твоята ръка.

И в миг тя ще направи чудо:

Лъч светъл ще те отнесе

в една далечна лятна вечер

с луна и песен на щурче.

С една светулка заблудена

в косите светли на момиче

и влюбен юноша да шепне

"Обичам! Колко те обичам!"...

... Недей си спомня, че ръцете

докосваха се с първи трепет,

и срамежливата целувка,

неразбираемия шепот...

Недей си спомня, че очите 

блестяха с радостни искри,

че аз бях лунното момиче,

а юношата влюбен – ти...

Но скъп подарък като моя

друг може ли да ти дари?...