2 abr 2010, 11:24

На В. Ханчев 

  Poesía » Odas y poemas
1108 0 5
Няма те!
Ала ме повяваш
с аромата на уханен липов цвят
всяка сутрин на прозореца, от който
тъй далече съм от твоя град...
Няма те.
Ала те измислям
в спомена за улица,
която няма край,
по асфалта от гранитно сиво -
някак весел и засмян.
Няма те ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венета Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??