......
Когато с мене се захвана
и злобно мяташе искри,
и... бликна искрена закана
да ти отвърна със... мечти.
Така започна се... една
предълга мъчна Одисея.
Ти с мен си като на война,
а аз последна ще се смея...
Хвърчат отскубнати коси,
браня геройски моя проход.
Светкавици пламтят в очи,
то си е кръстоносен поход.
Не жалиш ме дори за миг
и злобата си злъчна лееш.
Но все едно - в предсмъртен вик
ще те оставя да слепееш.
Да си припомням тук за болка стара
все повече не заслужава.
Когато плачеш, е след цигара...
Аз още гоня своята слава!
... като на война, скъпа...
© Мери Попинз Todos los derechos reservados