Когато падне здрачът се завръщам
в пристанищата светли на греха.
Не се разкайвам, за да бъда същият.
Низвергнах праведника, който бях.
Защото сладостта горчи греховно,
а прекален светец и богу не е драг.
Но не понасям строгата черковност
на поглед вял маскирал се на благ.
Жените влюбвали се в мен забравих,
щом срещнах най-великата любов.
Тя дойде от потайните дъбрави,
за трайно щастие и порив нов. ...