На всички преди теб

vixi (Яна)
125 11

28 nov 2009, 13:37

Poesía

499 0 3

За всички преди теб, който съм докосвала така,

за всички преди теб, които ме целуваха едва,

за всичките, които „обич” ме зовяха,

със тръпнещи ръце, с целувки ме горяха,

за всички, за които бях единствената

и сваляха за мен звездите и луната,

за всичките, които били са тук, до мен

и с пръсти топлили са сивият ми ден –

не сте един и двама – съзнавам го това,

дори да е измама, дори да е лъжа,

желая да ви кажа, че бях щастлива аз

и тук, сега си спомням всеки миг и час.

Усмивките, игрите и всеки весел миг,

тъгата и лъжите, и всеки грозен вик,

мечтите недовършени и радостните дни –

усмивките прекършени – „Без мен добре бъди!”.

Ще бъда ли? – Не зная, но пак напред вървя,

не ще да стигна рая, примамва ме света

и после с друг ще бъда, а името в главата ми

ще трия като с гума, докато той държи ръката ми.

Благодаря за всичко – за щастие, сълзи.

От теб не искам нищо – щастлив без мен бъди.

А аз сега заспивам – той кротко спи до мен,

номер еди-кой-си, по номер подреден.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.