- Защо ми шепнеш, ветре, не разбра ли - oтрекох се от волния ти дух. Душата ми е вече гола пазва. Без топлина. Без нежен птичи звук. Не ме зови с летежа син във времето, където палехме със теб звезди. Аз чезна в сричката на делника. И все така, дори и от любов боли. Защо ли все обяздвам диво крясъка, а тишината ми простенва нощ и ден?... Защо ли все проклинам бурята, а, ветре, ти си се вселил във мен?
усетих болката...
но вятърът ще я отвее...надалеч...сигурна съм...
усмихни се, мила Джейни...
и нека от съня ти пак да се родят красиви бели пеперуди...
с обич те прегръщам...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.