На вятъра...

23 abr 2010, 23:07

Poesía

634 0 1

Вратата ми отвори с трясък.
Подхвърли вътре куп листа
и малко сладкодумен пясък,
да ми разкаже за едни места...
Разкъса лесно хубавата книга.
Езикът му не бе цветист,
едва изрече...
Спри да мислиш, стига!
Не виждаш ли, че си безпътен глист!
Нахрани се от сляпата ми вяра,
ухили се и продължи...
Да гълта всичко в сиво звяра... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

На вятъра...

Искате да прочетете повече?

Propuestas