Белият стих ме нападна
скрит зад кухненската врата.
Нанесе кроше точно тогава
когато реших да си вирна носа.
Докара ми средна душевна повреда
и ме захвърли насред света.
А отгоре се киска и гледа
полуотрязана зимна луна.
Да ме стъпче така по мазола?
Да размаже доволен анфас?
Ще го съдя –
не ме спирайте хора ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.