Onzi_ (Краси Димитров)
5 5
10 sept 2006, 2:07

На юг от града 

  Poesía
758 0 6

 

Мрак и самота,

тишина и тъмнина

навсякъде разстилат

своята тъга.

 

В малката стая,

на юг от града,

звездите съзират

тъжна душа.

 

В неясна мъгла

у таз тъмнина

сенки умират

с разбити сърца.

 

Небе и земя,

надежда една,

вопли раздират

пусти поля.

 

Птица самотна

със бели крила

мрака пронизва

със песен сега.

 

Тъжна душа,

на юг от града,

светлина съзира

у тез небеса.

 

И с вяра последна

надига глава

мечтата се сбъдна-

отмина смъртта..

© Краси Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрави за стихотворението, Краси!!
  • Много е тъжно стихотворението ти. Дано да са преминали неприятните моменти в живота ти. Имай в предвид, че детските години са едни от най-хубавите в живота на човека. Усмихни се на живота, за да ти се усмихне и той. Извисените души са малко по-нежни и болнави от другите.
    Желая ти много здраве, усмивките ще дойдат сами.
  • Да, без излишни думи, но е казано толкова много! Хареса ми!
  • Малко е странно, но ми хареса. Изчистено е от излишни думи.Браво!
  • Хубав стих!хенри
  • Краси, много е красиво! Чудесно е.. Незнам защо те е срам...
Propuestas
: ??:??