На заем сме родени.
И всеки ден е миг от вечността.
Понякога от нежност сме огрени,
но случва се да плачем в самота.
Упорито, бавно търсим своя път,
понякога на тъмно и на сляпо,
за да преоткрием своя кът
и домашното огнище свято.
Дали живеем правилно на този свят,
успяваме ли пак да бъдем хора,
дори когато във душата ни е хлад,
да бъдем с нежност някому опора. ...