7 dic 2015, 16:11

На заспиване 

  Poesía » De amor
347 0 4

На заспиване

 

Със погледа към празното легло,

ме стяга в ляво, болката позната.

Не се събличам. Лампите гася.

И като скитник лягам на земята.

 

Тогава, през заключени врати

ти идваш. С тъмнината ме обгръщаш.

И толкоз тихо е, а чувам как кънти

гласът ти, във опразнената къща.

 

Към теб ръцете си, как искам да протегна.

Усещам в тъмното и погледа ти- оня,

за първи път, със който ти ме жегна.

Но не помръдвам, да не те прогоня.

 

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??