Натежали клепачи затварям,

          отпускам уморени две ръце.

          В нощ прозрачна се разтварям

          и чувам, бие моето сърце.

          И ето, виждам двама ни сами.

          Пейка стара на далечна гара,

          млади, гледащи се във очи.

          Само със билет обратен, без пари.

         Навън е облачно, дъждът вали,

         отново влакът закъснява – "се ла ви".

         Усмихваме се, пием се с очи

         и влюбени, във джоба с две пари.

         Ааа, ето те, Животе! Ти разпръсна ни

         на всичките си четири страни!

         От километри скрити са, обичащи очи,

         но по-заможни сме сега, с пари.

         Как бие лудото сърце, дори

         като камбана в слепоочия кънти!

         Напират там, в затворени очи,

         проводени от него, солени две следи.