по хълма тичат боси небеса
но спъват се
в лъчите безнадеждност
на слънчева илюзия
в снега
затрупал с преспи
миговете нежност
целувал дълго плаващи химери
потъва залезът
във бягаща далечност
безбрежни облаци мълчание
стопяват се
в изстиващата вечност
© Геновева Христова Todos los derechos reservados