Начало

3 ene 2012, 17:19

Poesía

313 0 2

Облякох

новата си дреха,

измих лицето си,

косите подредих.

Поемам днес

по новата пътека

пред чудния дворец,

който с радост

съградих.

Градината с

любов създадох,

всеки стрък

посях със мир

и с обич възрастих.

Тръгвам днес,

честита в новата си дреха,

каквото имам

да раздам.

Вземете си

и благост,

и утеха.

Бъдещето

е дете,

което спи

в ръцете ви.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.