Започваме от края на началото –
изтръпнали все още от незнание,
когато ни е трудно да забравяме,
а няма за какво да си прощаваме.
Започваме от най-неудържимото,
най-трудно управляемото истинско.
Започваме от полета, от виното
от цялото и неделимото.
Не са ни вече нужни всички дарове
с годините, които разпилявахме.
С готовност пренебрегваме етапите,
които прекосихме до съзряване.
А като златен диск се изтъркулваме -
два полуоблака, родили слънцето,
преди да залинеем, запрежуряме,
В началото сме. Близо до отвъдното.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados