"Там, дето тече
на Баш-Боунар водата,
там си бели
БJAЛА АНАСТА ПЛАТНАТА..."
Нар. песен
Пороен дъжд града отнесе.
Засвятка мълния.
И гръм Небето и Земята сля.
Във стаята сме аз и ти.
Във стаята е бяло.
Четем...
Дали от стиховете
или от развилнялата се буря навън,
към мене слепешката полетя.
Жаден, от стомната на Бяла Анаста
вода отпи
и вълшебен звън
над Баш-Бунара екна...
Утро е!...
http://www.picvalley.net/u/742/182202015.JPG
© Латинка-Златна Todos los derechos reservados
Това стихотворение съм го написала за човек, който много скъпя.
Ангар, картината на скулптурата е само допълнение към стихотворението
ми "Началото на песента". Сложила съм я,за да припомня на лирическия, че си е оставил сърцето в Ловеч!/легендата на тази скулпура означава, че който пие вода от Баш-Бунара, в Ловеч, си оставя сърцето, завинаги, в този град./
Благодаря и на тебе, за хубавите думи!