20 jul 2022, 11:27

Над житейските мъгли 

  Poesía
478 1 2

 

Направих равносметката. И тръгвам
да искам прошка, да поемам дух…
Душата ми на болката обръгна,
превързах я и в обич я обух.
Изглежда по-щастлива от когато
мечтаеше за земни висини
и чакаше безименното лято
блажена радост да ѝ подари.
Сега върви и себе си раздава,
победите си с другите дели;
умее да мълчи, да утешава,
да води над житейските мъгли.
И егото си тихо побеждава…

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
  1091 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??