Над каньона...

21 oct 2009, 15:02

Poesía

444 0 4

И нека да е грях, любими. Нека.
Когато е любов – не се брои.
Залутана из дебри без пътеки,
се връщам там, където те открих.
Където срещнах изгрева с лика ти.
А пулсът ми повторно го изписа.
Спомни си за каньона...
Там ще чакам.
И нека да потънем в грях, мой рицарю.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Над каньона...

Искате да прочетете повече?

Propuestas