Отвесна скала на брега на морето,

под нея само синия простор,

над нея облаци зловещи, сиви,

предвиждат тежък край на нечия съдба.

Навънка тежка буря се задава

и вълните се разбиват на брега,

със свойта мощ и страшна сила

причакват нечия изтрадала душа.

А в полумрака с бавна стъпка...

пристъпва тя и към морето тъжно гледа.

Сълзи по бузите се стичат,

а сърцето - с бесен ритъм то тупти.

И природата бушува заедно с нея

и засилва още нейната тъга.

И тя все по-непоколебима

пристъпва към отвесната скала.

Преди очаквания час, седи

и плахо гледа стара снимка.

Мъчително с живота се прощава

и полита в синия простор.

И тя, избрала вече своята съдба,

реши и го направи...

А нейната душа е веч свободна

и се рее плахо над света.

11.04.2008 година