Над света
Виждам те - далеч от мен се луташ
и вълните на страха се връщат с отлива в морето,
но недей да търсиш в таз безлунна нощ
уханието на цветето на любовта и моята душа.
Да търся в теб огъня и да пламти за мене,
изпитание е на духа и душата ми сама,
в очите ми с извърнат блясък плаче
... времето, когато докосваш ми плътта.
До теб диханието ми с шепот те събужда
от дълъг път в пустошта на твоята тъга.
Догони ме, върни се тук, където дарих ти нежността ...