Над своите надежди 

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

• ruba (Руми Бакърджиева)

  2010-09-09T15:05:10+03:00
  Развълнувахте ме,хора! Много благодаря!
• ivanleko91 (Ангел Колев)

  2010-09-09T14:20:52+03:00
  Дълбока поезия!!!
  Остава!
• tanyavd (Татяна Борисова)

  2010-09-09T14:20:23+03:00
  Руми, с удоволствие чета всеки твой стих, не крия, че си една от любимките ми в този сайт. Написаното от теб винаги е толкова искрено, затова е много истинско и силно. И е така, защото си от малкото, които осъзнават, че НЯКОЙ друг твори чрез нас. Поздрав!!!
• ruba (Руми Бакърджиева)

  2010-09-09T14:00:08+03:00
  Нищо не е само наше, Таничка... Благодаря ти, че се отби!
• Dark_Island (Таня Георгиева)

  2010-09-09T13:55:11+03:00
  ... дали надеждите са си само наши, или Бог ни ги праща, за да има над какво да се "трудим"...?!
  Привет, Руми!
• ruba (Руми Бакърджиева)

  2010-09-09T13:34:59+03:00
  Благодаря ви! Радвам се, че наминавате край мен.
  Мариела, Бог никога не гледа настрани. Ние сме тези, които го правим.
  
• Довереница (Дочка Василева)

  2010-09-09T01:13:32+03:00
  "отмята се копнежът, удря чукът
  
  по смисъла и...
  
  мъничко кърви!"
  
  И в гънките на алените дири
  е отпечатан като амулет
  отново старият копнеж невидим
  изпълнен със любов и със късмет...
  
  Аплодисменти и от мен!
  
  
• Rondissima (Соня Емануилова)

  2010-09-08T22:37:13+03:00
  "...отмята се копнежът, удря чукът
  по смисъла и...
  мъничко кърви!
  Старая се над своите надежди...
  
  Дано накрая Бог да се смили!"
  
  Дано!
  Чудесен стих!
• Marelka (Мари)

  2010-09-08T21:00:45+03:00
  Да, дано да се смили, ама сякаш гледа настрани...
• sunffloers (Галя Мяховска)

  2010-09-08T20:52:42+03:00
  Много хубав стих!