През рамото ми погледи кръстосахте.
Усетих тежестта на две очи.
Ако е обич, вече е дамгосана –
от болката, която в мен мълчи.
Не моля. И не искам да се върнеш.
Обратен път не знае любовта.
Останаха ми две крила прекършени,
Но жива съм. И пак над вас летя.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
Носят толкова чисти, искрени емоции!