Надежда

5 mar 2008, 19:09

Poesía

1899 0 27

Пренаписвам те отново
в днешното ми измерение.
Пространствата надмогвам
и те целувам в своето безвремие;
Твориш във мен с тъй присъщо,
дяволски незримо безразличие.
И е като песен твоето обичане.
Прераждаш се съвсем наивно
с акордите от минало.
А любовта сънува в тях
и ги изпълва с вричане.
Пропита със надежда ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Надежда

Искате да прочетете повече?

Propuestas