Nadya (Надя Вълканова)
53 117
7 mar 2005, 7:42

Надежда 

  Poesía
1200 0 3

След тази нощ, безлунна тиха
когато тишината броди вън
и прозорците безлико гаснат
заспивайки в поредния си сън.

Една надежда истинска поглежда,
изгрява светлина в новия ми ден
и рисува с думи тихо любовта ми
искрици нежност останали в мен.

Забравена душата ще отвори
пътека от незабравени мечти
и блеснали слънчеви простори
в радост пясъчна ще се роди.

Задъхани от щастие вълните
ще срещнат остарелия си бряг,
със капка слънчева печал в очите
ще се догонват в новия си бяг.

© Надя Вълканова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??