4 feb 2009, 19:07

Надежда 

  Poesía
732 0 1
Пак неистови борби за живот достоен.
Несправедливостта във мене сътвори
ненавистта към хората.
Любовта дали ще промени
възгледите, затвърдени с времето.
Озлоблението искам да забравя,
но уви...
ще трябва да отричам себе си.
Аз чувствах се сама и изоставена,
отблъсната, неоценена и забравена.
С любов ако ще се спася,
любов искам и любов ще дам...

© Полина димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??