Една надежда чука плахо на мойта врата.
С тъга я поглеждам.
Виждам в очите й доброта.
Протягам свойта ръка.
Без надежда - ей така.
Да дам нещо от мен,
да се стопля и аз във студа.
Утре ще е нов ден.
Няма надежда -
ще пада отново снегът
и други надежди ще търсят парчета от мойта душа.
Студът пак ще сковава измръзналите ми рамена. ...