Надежда

26 oct 2009, 2:45

Poesía

1052 0 4

Вървя по пътеката бяла,
залутана дейде в нощта,
препъвам се и крача онемяла
а вятърът крещи сама... сама... сама...
Луната ме гледа смълчана,
прегърнала нощния мрак,
с лъчи ми показва посока желана
подканя ме:
- опитай пак!
Послушах я и припнах в здрача,
посока нова си избрах,
не спирах цяла нощ напред да крача ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Надежда

Искате да прочетете повече?

Propuestas