Надежда, надежда,
        о, моя надежда,
ти грееш на моите дни,
във тебе е скрита и вяра, и нежност,
която душата крепи.

О, вяра вдълбена,
        о, чувство прекрасно,
о, моя надежда добра,
о, щастие мое,
о, мое страданье,
о, светли щастливи земи!

Хвърчите вий нейде
        във минало бъдно,
в небето на мойте мечти
и сливат се милно
душата със рая.
Христа е във мене…  Дали ?!

Повърхностност страшна
        се крие край мене,
светът е във маските зли,
тук всякой се зъби
подбухва перата…
о, мръсни, о, подли лъжи.

Душата се стяга,
        таи се в сърцето,
не смее да мръдне от там,
защото тежкарите много се взеха,
доброто за срамно върви.

март 1982 г.