НАДЕЖДА

По площада крачи, пуши
и през рамото поглежда…
Ех, дано не е изпуснал
и последната надежда…
С няколко такива вече
се размина във живота,
дори едната го завлече
със пари и със имоти!
Но човекът без надежда,
сам не иска да живее,
пак през рамото поглежда,
а площадът му се смее…
А край него – свят и хора.
Никой не го забелязва…
Мина час и още време
и площадът се изпразва…
Върви по улицата… Пуши…
Дими цигарата като кандило.
Ни в кръчмата самичък да се сгуши,
ни в своята намръщена квартира!

*    *    *

Върви по улицата. Псува,
и бута своята количка…
И тази нощ ще спи във парка,
където я познават всички.
Изкара колкото за хляба,
а цигари все ще се намерят…
Ще събере около пейките,
фасове за след вечеря.
И ето, че се случи сблъсъка
между две души човешки!
На завоя, до аптеката,
се нацелиха без грешка!

*    *    *

Колко мъдър е животът?!
Как нещата ни подрежда…
Че дори да бъде бедна,
да живеем със надежда!

Емил Стоянов
29.10.2017г.