Надежда

20 jul 2011, 17:53

Poesía » De amor

568 0 0

Дните отминават, остава ти само споменът, сплитан с години

и като ситен дъжд по тази картина капки сълзи се сипят

в отчаян опит да я съсипят и слеят със нея в сивото!

Дали ще съумея да опазя красивото,

бодливо е дивото цвете в ръцете ми,

цветовете му, ветровете ги носят,

незнайно къде са поели, форма приели

на полетели, стотици лебеди бели!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.