Надежда

11 jul 2008, 22:53

Poesía

1345 0 5

В късен среднощен час
проблесна мисъл една,
мечта бледа за нас.
Аз съм сама, ти
кой си - не знам, но в сърцето си
плам знам, че носиш и ти.
Ще те срещна ли някой ден,
ще те видя ли до мен,
за да сбъднеш мойте мечти,
отдавна мъртви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Надежда

Искате да прочетете повече?

Propuestas