8 sept 2017, 22:04

Надежда 

  Poesía » Otra
940 7 6
Мислите ми бягат надалече,
светът е просто тинесто кълбо,
не ми остава нищо, нищо вече,
освен едно заглъхнало "Защо? "
А следва есен. Падащи листа...
И няколко проскубани врабчета.
Стихове пропити с тишина
и от сърцето счупени парчета.
Тогава оня демон Страх
покрива ме със черно наметало.
До дъно тъмнината му познах...
И сякаш аз бях нейното начало. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Малката Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??