22 jun 2018, 17:45

Надежда 

  Poesía
917 5 9

Отгледах вяра във сърцето тъжно,

поливах я редовно - ден след ден...

Събудих в себе си детето,

заспало бе отдавна то във мен.

 

И тръгнах по земята боса,

с желание да раждам красота...

Очите си изгубих във безкрая,

съблякла всяка тежка суета.

 

Поставих си в косите нежно цвете

от спомени, надежди и любов...

Разцъфна всичко бавно в мене,

за втора пролет и за нов живот...

 

И хората дариха ме с усмивка,

възкръснала след буря не една...

Зарових болката в сърцето,

За да се роди надежда сутринта...

© Електра Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??