9 may 2019, 7:29

Надежда 

  Poesía
1879 6 6
Понякога, на дъното на мъката,
когато ми е тъжно и студено;
когато съм отритната, излъгана,
отчаяна до кръв, обезверена;
когато даже лъч надежда няма,
от адска безизходица боли;
когато съм премръзнала, отчаяна,
когато се задавям от сълзи...
тогава и молитвите забравям,
че в миг такъв съмнявам се и в Бог...
Но някаква искрица в мен остава,
последната от чудото Живот... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??