9 may 2009, 14:47

Надежда 

  Poesía » De amor
686 0 4
Години отминават неусетно,
а споменът все тъй остана в мене.
А бяхме двама, бяхме неразделни...
Душата ми е роб на свойто бреме.
Отиват си годините, а ние
оставаме непроменени, същите -
неразрушими, със железни нрави
и толкоз си приличаме със къщите.
И ний сме като тях безчувствени,
огрухани, порутени от времето.
Крепим се само върху стари помисли,
че нещо някога във нас ще оживее... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© НЯКОЯ Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??