10 jun 2007, 11:08

Надежда 

  Poesía
559 0 2

Писна ти за всички да се грижиш,
и никой тебе да не гледа.
Писна ми да те гледам така
как съсипваш своето сърце и душа.
Проблеми всякакви имаш
и все пак време намираш

 за нас и за мен!


Да ме накараш да се чуствам добре

ти умееш, дори без да се засмееш.
Искам нещо аз да направя,
но всичко бледнее пред теб.
Няма думи, с които да те опиша,
няма предмет, с който да те сравня.
Това е така, защото ти си една!!!


Нищо не би могло да те промени,
дори чуства, които си изпитвала преди.
Не бих те заменила за хиляди други,
дори да са по-добри.
Повтарям се вече, разбрах,
но не от това ме е страх!!!
Само две думи искам да кажа,
а ти вече знаеш ги добре.
Ако пък не... мога пак да ги повторя:
Обичам те!!! Наистина много!
Мислиш всичко за илюзия,
поредната измама на живота!
Но не е така...
ти присъстваш вече

 не само в моето сърце и душа!
Имаш неестествен чар, който привлича,
и душите чужди разсъблича.
Дори когато гледаш ме с недоверие,
пълна с надежда чуствам се аз.

© Вяра Ангарева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??