20 jul 2007, 9:11
Надежда
Когато утрото настъпи,
аз сгушвам се във себе си.
Страхове обливат моята душа.
В плен съм аз на мойте страсти,
и поробена съм аз от вечната вина...
Къде сте вий, стражи на страха??
Озаптете го, дайте му греха.
Да се мъчи той и остави мен.
О, стражи, вземете лошото във плен...
Да обичам и се вричам в добротата,
искам аз, да загърбя пустотата...
и да гледам утрешния ден -
с очи пълни със надежди и мечти...
аз сгушвам се във себе си.
Страхове обливат моята душа.
В плен съм аз на мойте страсти,
и поробена съм аз от вечната вина...
Къде сте вий, стражи на страха??
Озаптете го, дайте му греха.
Да се мъчи той и остави мен.
О, стражи, вземете лошото във плен...
Да обичам и се вричам в добротата,
искам аз, да загърбя пустотата...
и да гледам утрешния ден -
с очи пълни със надежди и мечти...
© Даниела Цветанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
И ти имаш граматични(глешки), Петко!!!
Поздрав за стиха, Даниела!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
прекрасно стихотворение, хубаво е , с обич.