16 oct 2004, 19:45
Надежда
Стоиш във стаята пустинна и самотна
И мислиш си за твоите мечти
Макар да знаеш,че не ще се сбъднат нивга
Във себе си таиш надежда ти.
Макар мечтите да са скромни
Неизпълними са за тев
Но в себе си таиш ти капчица надежда
И тя ти дава сили за напред.
И мислиш си за твоите мечти
Макар да знаеш,че не ще се сбъднат нивга
Във себе си таиш надежда ти.
Макар мечтите да са скромни
Неизпълними са за тев
Но в себе си таиш ти капчица надежда
И тя ти дава сили за напред.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Пламена Москова Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
