В паянтовата къща на сърцето
сред паяжини спомените дремат.
С измамата се любят непревзето,
от слабостта ми силата си вземат.
И в грях заченали, ще раждат тръни,
които във венец за мен ще вият.
Небето от тревоги се продъни
и сълзите ми във дъжда се крият.
Родиха спомените ми надежда
на пода във паянтовата къща.
Животът опустял се пренарежда,
измамата във обич се превръща.