Appalling (Стела Христова)
16 5
3 dic 2007, 9:02

Надежда 

  Poesía » Otra
638 0 4
 

 

 

 

 

 

 

 

Нямам мира, щом със мен не е,
и някак твърде тъмно пак е зимното небе.
Стаята се свива с грохот луд,
гласът ми някак глъхне недочут.
Викаш ли - дали те чува някой
или е просто глупав, смешен мит,
че махне ли с крилцата пеперуда,
съживява някой или някой е убит?
И премазано във мене скърца нещо,
откога живее вътре зъбно колело,
което монотонно влачи се зловещо,
на място тъпче, неподозиращо само?
Навън е тъмно, ден е или нощ,
или е някъде там, по средата?
Притъмнява ли светът като в синхрон,
щом на човека тъмно е в душата?
Добър ден, добър вечер, лека нощ,
денят изниза се, обгърнат с празнота.
Приятни съниша, моя ненагледна,
със мен не си, не си със мен сега.

© Стела Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления за хубавия стих!
  • Страхотно!
    Много ми харесва,как толкова много неща са съчетани в такъв малък текст.
  • Добър ден,добър вечер,лека нощ...и живота се изнизал в рутината...Поздравявам те!С обич!
  • Браво!
Propuestas
: ??:??