Когато вечер с нетърпение затворя
умората от сивия ми ден
и с тебе мълчаливо заговоря,
усещам те неотделимо в мен.
Когато мисълта ми с теб се слее,
прозирам бъдещето с нас.
А синьото на твоите очи зарее
потъвам в сънен, късен час.
Когато изгрева на утре ме събужда,
аз още чувствам твоя плам.
От ласките ти жадни имам нужда
и скоро пак ще ги създам. ...