Преди всичко искам да кажа,че това е стих на една моя приятелка-Норито.Публикувам го аз,защото стана нещо с нейната регистация :( моля ви ако коментирате да се обръщете към нея(тя ще си ги прочете)-все пак е авторката.
Надежда за една забравена любов
Обичам да живея,
обичам себе си дори,
но живота...много той ме нарани!..
и всичко вече върша със лъжи,
Ta нали живота си върви,
така че запомни,
може друга да не срещнеш ти.
Много ще ми провърви,
ако забравя как за първи път ме впечатли
и сърцето ми безкрайно подлуди, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse