Тъгата тази вечер е безпътна
и сякаш е дошла от вечността.
Да ми напомни, че не съм безсмъртна,
а аз измръзвам в нощната роса –
палтото ми е тънко. Пътят - грешен,
като износена до дъх вина.
Вилнее вятър северен. И нежен.
По скулата ми смъква се сълза.
И вкопчвам се в надеждата. За гара.
С измъчен от очакването влак.
Крепи ме нишка изтъняла вяра –
човекът в мен очаква онзи знак, ...