30 may 2014, 12:08

Надежда за любов 

  Poesía » Otra
549 0 4

Нито с мисъл, нито с дажба на гладен
мога времето свое назад да завърна.
Затова бодро крача по пътя си прашен,
а в очите ми влага от надежда набъбва.

Младостта отлетя. Любовта ме отрече,
но все още във мисли рисувам цветя,
затова, че сърцето ми в обич се врече,
се светлее пролука във моята душа.

Още нося в зеници искрица светулчена.
Нестинарският огън в кръвта ми пулсира.
Ако можеш, любов, пак със мен да си случена,
ще съм птица във полет със волни крила.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Джейни, много надежда тук си събрала, а щом има надежда има и сбъдване!
  • Нека да има надежда и да ти е светулчено, Джейни!
  • Светулчице тъжна, минало-бешело, само напред.
    Звучиш обнадеждаващо и това ми хареса

    (ще те чакам на 21, чу ли, ще те чакааааам :* )
  • Има надежда,значи не всичко е загубено!
Propuestas
: ??:??